Бъдещи журналисти

Десислава Душанова, 5. клас

История с неочакван край

Попаднах на самотен остров и там...

Мек златен пясък, миди, рапани, закътани и притаени островърхи цветни камъчета чакат някой бос крак да стъпи върху тях. Слънце, безкрайна морска шир и тишина...
Ще си помислите, че това е раят. Уви, самотата, самотата го превръща в ад...

След безброй дни бродене по брега, експедиции в двете пещери, както и болезнено лутане сред гъстата растителност на тъмната гора, изведнъж дочух рефрен от пиратска песен и... И се появи познатият силует на Джак Спароу!

В този момент дочух гласа на мама:
- Деси, вечерята е готова!



Марин Атанасов, 4. клас

Интервю с две учителки – бивша и настояща

След дългогодишен стаж като педагог Живка Събева е пенсионер от две години. А Елена Манолова е преподавател в училище „Дорис Тенеди”. Двете бяха така добри да отговорят на моите въпроси.

И досега се уча от децата

- Госпожо Събева, помните ли кога решихте да станете учителка?
- Трудно ми е да си спомня точно кога, но интересното е, че преди години на една среща на класа нашата начална учителка прочете съчиненията ни на тема „Какъв искам да стана”. Оказа се, че там съм споделила своята мечта. Навярно по примера на любимата ми преподавателка още в първите класове вече съм избрала тази професия за своето бъдеще.

- Какъв тип учителка сте, според Вас?
- Взискателна, но взаимодействаща си с децата. Тоест, аз винаги съм се учила от тях. Дори сега, когато вече съм пенсионер.

- Какво смятате за днешните ученици?
- Те се много по-информирани, но са по-слабо мотивирани за учебен труд. Въпреки това са напористи и самоуверени.

- Различават ли се от първите Ви възпитаници?
- Учениците преди години бяха по-плахи, но амбициозни. Имаха възможност да са по-самостоятелни – сами подготвяха домашните и уроците си у дома. Сега децата по цял ден са в училище, след като свършат часовете, остават на занималня. Затова не са толкова свободни и самостоятелни.

- Имала ли сте любими ученици?
- Само в началото на кариерата си имах една любима ученичка, но това беше през първата ми година като преподавател. След това не си позволявах предпочитания сред децата.

- А случвало ли Ви се е да искате да смените професията си?
- Да, аз съм сменяла работата си, но винаги е било в сферата на образованието.

- А защо според Вас днес младите хора отбягват тази благородна професия?
- Сигурно защото не искат да подлагат на изпитание издръжливостта си. Децата дават любов, но изискват голямо търпение.

 

Нямам ученик, който не е завършил висше образование

- Госпожо Манолова, кога решихте да станете учителка?
- От малка харесвам тази професия. Истина е, че по едно време исках да стана адвокат, но после се върнах към детската си мечта.

- Според Вас какъв тип педагог сте?
- Строга, правдива, откровена...

- Какво мислите за днешните ученици?
- Те са различни. Като цяло са умни, способни и информирани. Разбира се, най-голяма роля за тяхното оформяне като личности играе средата, в която израстват.

- Имало ли е случай, в който сте мислила да смените професията си?
- Предлагали са ми, но винаги отказвах.

- Защо според Вас младите хора отбягват учителската професия?
- Не мисля, че решаващата причина за това са парите. По-скоро нямат търпението и спокойствието да работят с деца.

- Имате ли ученици, които по-късно станаха известни личности?
- Да, при това много! Един от тях е младият актьор Наум Шопов, който играе в нашумелия напоследък телевизионен сериал „Откраднат живот”. Гордея се, че нямам ученик, който не е завършил висше образование.

- Благодаря Ви за отделеното време! Пожелавам Ви успешна учебна година!




Ния Рашева, 5. клас

Винаги съм искала да издам свой вестник

Аз съм Ния. На единадесет години съм. Уча в Софийска математическа гимназия (СМГ).

Обичам да съчинявам различни текстове и истории, но най-приятно ми е да пиша за любимите си хора. Веднъж разпитах майка, баба и вуйчо какво мислят за ястията на баба, която е голяма майсторка в кухнята. Накрая направих нещо като материал за храната й.

Друг път, когато се занимавах с едно скучно домашно, се замислих за писателите и написах стихотворение за тях. Отне ми по-малко от двадесет минути.

Харесвам журналистиката, защото обичам да пиша за интересни неща, които вълнуват не само мен. Освен това ми е приятно да задавам въпроси и да разбирам мнението на хората по дадена тема. Винаги съм искала да издам свой вестник.

А най-голямата ми мечта е да стана писател.