Психологическа работа с деца в група

Нова група за деца от 7 до 9 години

Стартира записването за участие в група за деца на възраст между 7 и 9 г. чрез метода психодрама с водещи д-р Петър Цикалов, ръководител на Терапевтичния и консултативен център към Детската академия, и Радина Гълъбова, психолог и психотерапевт под супервизия. 
Децата се включват в групата след интервю с родителите. Записванията за интервю започват от месец май и продължават до края на септември тази година.

Групата е подходяща за деца, които:
• срещат трудности в процесите на социализация и адаптация в училищна среда;
• използват неефективни и стратегии за справяне в конфликтни ситуации;
• не умеят да спазват граници и правила;
• изпитват несигурност в общуването с връстници или други социални изяви;
• страдат от липса на  самочувствие и ниска самооценка;
• имат проблеми с концентрацията и не успяват да задържат вниманието си;
• не умеят да овладяват импулсите си и разтоварват напрежението чрез хиперактивност.

Целите на психодраматичната група са децата да заместят старите модели на поведение чрез овладяване на нови, по-адаптивни роли.

За да заявите желание за участие на Вашето дете е необходимо да попълните следната  форма за контакт: https://docs.google.com/forms/d/1pZSCI5dAbXTSaXNLc7kdFTVtgLRnrMbuExWGSiBF0Oc, след което ние ще Ви потърсим, за да уговорим удобен ден и час за среща.

Одобрените за участие деца стават членове на групата след като се заплати таксата за първите 3 месеца:
· при плащане до 31.05.24 г. : 540 лв.
· при плащане до 31.08.24 г. : 600 лв.
· при плащане до 30.09.24 г. : 660 лв.
по следната банкова сметка:
Титуляр: ОЦ "Алберт Айнщайн"
Банка: Първа инвестиционна банка
IBAN: BG88FINV91501017656000
BIC: FINVBGSF
Основание: име и фамилия на детето, психодрама

Срещите на групата ще се провеждат всяка събота от 10:00 ч. до 11:30 ч., от началото на месец октомври 2024 г. до средата на месец април 2025 г., на адрес: гр. София, ул. „Шейново“ № 7.

За въпроси: 0888 222 863.

По-подробна информация за водещите:
Д-р Петър Цикалов е психотерапевт, психодраматист, съосновател, член на Управителния съвет и главен обучител към Психодрама институт „ДЕА“, член на Експертния съвет на Институт психология на групите. Има индивидуална и групова психотерапевтична практика като терапевт и семеен консултант. Работи с деца, извършва индивидуално и семейно консултиране при конфликти в двойката, тревожност, екзистенциални проблеми, депресивни състояния, паник атаки, психосоматични проблеми, соцална фобия и др. Индивидуална, семейна и групова терапевтична практика, в полето на психо-социалната, терапевтичната и организационната дейност.
Радина Гълъбова е магистър по психология и психотерапевт под супервизия, магистър по „Езикова и речева патология“. Има дългогодишен професионален опит в детска градина като консултант на деца, родители и учители. Работи като ководещ в група за личен опит.


Психодрамата е метод на психотерапия, създаден от Джейкъб Морено (1889-1974). 
Психодрамата е метод за изследване на личността, нейния вътрешен свят и нейните социални роли със средствата на драмата, играта и груповото взаимодействие. Тя позволява да бъдат преосмислени важни аспекти от живота на човека в неговата социална среда, да бъдат потърсени алтернативни решения на отминали, актуални и бъдещи житейски ситуации, да бъдат трансформирани модели на взаимоотношения и общуване между хората.
Психодрамата има своите корени в Театъра на спонтанността. Морено твърдо вярва, че изиграването на проблемите има по-голяма терапевтична стойност, отколкото ако само се говори за тях, както и че съществуват методи за трениране на роли. Техниката на заемане на роли е мощно средство за развитие на способността за разбиране, а свързаната с нея техника на “размяна на ролите” е, от своя страна, изключително важна при решаването на конфликти. Морено разглежда процеса на играене на роли като основно средство за развитие на способността за импровизиране, за разширяване на ролевия репертоар и постигане на гъвкавост на ролите. С други думи, този метод представлява и един вид базово обучение в по-добро душевно здраве и адаптивност. И обучението, и терапията, основаващи се на принципите на спонтанността изискват свобода за експериментиране без страх от последствията, т.е. един игрови контекст. Играта не само отключва спонтанността, но също така подтиква към изследване на изненадващи и привидно крайни алтернативи, някои от които биха могли да съдържат зародиша на революционни прозрения. Играта също така е носител на нещо от живостта и свежестта на детските елементи на психиката, което добавя допълнително енергия към процеса на научаване или оздравяване. Едно от най-ценните прозрения на Морено е, че креативността се проявява преди всичко в импровизираното действие, а не в планираното повторение. Той използва понятието “спонтанност”, за да назове нагласата за отваряне към креативните възможности на ситуацията; за него смисълът на това понятие отива далеч отвъд обикновената импулсивност. 
Според Морено психотерапията не трябва да бъде насочена единствено към “оправянето” на проблеми, а също и да акцентира върху способността на човек да бъде гъвкав и адаптивен. Така тя би се фокусирала върху развитието на здравето, вместо да “подобрява” болестта.
За Морено развитието на спонтанност е също толкова важен компонент и на другите видове изкуства: рисуване, музика, танц, поезия и т.н. Неговото дело е един от общите фактори за възникването на всички креативни терапии.

Източник: https://www.deapi.eu/


Психодрамата за деца е подходящ метод за групова работа с деца на възраст от 5 до 12 години, които имат социални или емоционални затруднения: срещат трудности в процесите на социализация и адаптация в училищна среда; не умеят да спазват граници и правила и често поемат ролята на "аутсайдери" в своята група; изпитват несигурност и срам в общуването с връстници или други социални изяви; страдат от липса на самочувствие и ниска самооценка; имат проблеми с концентрацията и не успяват да задържат вниманието си по време на час; не умеят да овладяват импулсите си и разтоварват напрежението чрез физическа свръхактивност.
В психодраматичната група децата изпробват различни и нови форми на символични роли и социални взаимодействия в сигурна групова среда, което им помага да се научат да прилагат нови, ефективни и не(себе)разрушителни стратегии за справяне в конфликтни ситуации, да изградят позитивен образ за себе си, за да могат уверено да вземат решения и да поемат отговорности. Докато играят на психодраматичната сцена, децата се учат да поставят граници, да спазват правила и по конструктивен начин да се конкурират, отстояват и заявяват.


"Омразата, яростта и завистта са неизбежни в живота на детето, но стават опасни едва тогава, когато се натрупват вътре в него и се превърнат в основа за депресии. Безсилната ярост, фрустриращите агресии, чувствата на омраза и завист, които трябва да потискаме, по-късно ще ни направят депресивни, „съкрушени“— много повече отколкото като деца, — ако, поради нашата зависимост и безпомощност, не бива да ги допускаме. Едва когато на детето бъде разрешено да проявява своите афекти и агресивност, то може да се научи да се справя с тях, да ги прилага подходящо според ситуацията или да се откаже от тях. Ако едно дете е необичайно тихо и послушно, ако му е скучно и не подхваща нищо, ако не проявява инициатива и трябва да бъде подтиквано към каквато и да е активност, ако не е по детски импулсивно, ако не може да се занимава самостоятелно и реагира свръхчувствително на оставянето му само — всичко това са симптоми на една започваща депресия, на които трябва да се обърне внимание. Зрялото преработване на агресията е възможно само когато човек се конфронтира със своята агресивност. Здравословната и овладяна агресивност е съществена съставна част на чувството ни за самоценност и достойнство. Ниското самочувствие на депресивните се корени в непроявената, неовладяна агресивност."
Фриц Риман, Основни форми на страх: една дълбинно-психологическа студия